Калкулатор за изчисляване на лъчисто подово отопление

Стандартът EN 1264 и Наредба № 15 ограничават температурата на повърхността на пода. От тази граница произтича и таванът на мощността на лъчистото подово отопление.

Сметката на око с W/m² или W/m³ умножава площта или обема на помещението по коефициент, избран по усещане. Коефициентът не знае нищо за:

• конструкцията и изолацията
• дограмата
• съседните помещения
• климата на населеното място

При надценена необходима мощност тръбите се полагат с по-гъста стъпка или водата се подава с по-висока температура от нужното. Калкулаторът може да покаже и недостиг, който не е реалистичен, а заблуждаващ. Тогава ще закупите допълнително отоплително тяло, което не Ви е нужно.

При подценена необходима мощност помещението няма да достигне желаната температура в най-студените периоди. Тръбите вече са положени в пода, а стъпката им не може да се смени по-късно.

Мощността в нашия калкулатор за топлинни загуби идва от изчисление по EN 12831-1.

Стъпката на полагане на тръбите, температурата на подаващата вода и мощността на подовото отопление са стойности, които зависят една от друга. Когато зададете две от тях, калкулаторът изчислява третата.

По метода на стандарта EN 1264-2:2021 мощността на подовото отопление е произведение от два множителя. Първият зависи от стъпката, тръбата и пластовете над нея, а при сухите системи и от металните ламели. Вторият показва средно с колко градуса температурата на водата в тръбите е по-висока от температурата в помещението.

Изборът в менюто „Изчисли“ зависи от вече взетото решение.

• „Стъпка на полагане на тръбите“ изберете, когато температурата на подаващата вода е известна.
• „Температура на подаващата вода“ изберете, когато стъпката е решена, например при вече положени тръби или избрана система с фиксирана стъпка.
• „Мощност на подовото отопление“ изберете, когато и стъпката, и температурата на водата са известни, например при готов под или при проверка на вече направени изчисления.

Резултатът показва и трите стойности. Не е нужно да смятате три пъти.

Пример. Помещение 4,5 × 3,8 м с необходима мощност 1200 W. Останалите данни са по подразбиране.

• При стъпка 100 мм калкулаторът изчислява подаваща вода 36,7 °C.
• При подаваща вода 36,7 °C той изчислява стъпка 100 мм.
• При стъпка 100 мм и подаваща вода 36,7 °C подът дава 1204 W.

Разликата от 4 W идва от закръглянето на водата до десети от градуса.

Всички кръгове на един колектор получават подаваща вода с една и съща температура. Стандартът EN 1264-3:2021 определя тази температура спрямо помещението с най-голяма необходима мощност на квадратен метър от пода сред всички помещения с тази подаваща вода, без баните. За това помещение стандартът приема разлика между подаващата и връщащата вода до 5 K.

Другите помещения работят със същата подаваща вода. Всяко от тях получава своя разлика между подаващата и връщащата вода и свой дебит.

В калкулатора това става на два етапа.

• Изчислете с „Температура на подаващата вода“ помещението с най-голяма необходима мощност на квадратен метър от пода, без баните.
• Изчислете със „Стъпка на полагане на тръбите“ всяко от другите помещения при тази температура на подаващата вода.

За всяко помещение калкулаторът дава стъпката, разликата между подаващата и връщащата вода и дебита на кръг.

Наредба № 15 изисква температурният пад на водата за едно помещение да не надвишава 5 K. Калкулаторът избира стъпката така, че да спази това. Когато това не е възможно, той казва до каква температура да се намали подаващата вода.

Ако при тази температура на водата подът в банята не стига, калкулаторът показва колко мощност не достига. Тя се покрива с допълнително отоплително тяло, например лира за баня.

Пример с три помещения на един колектор. Данните, които не са посочени, са по подразбиране. За банята предназначението на помещението е „Баня / мокро“.

• Дневната 4,5 × 3,8 м с 1200 W, тоест 70 W/m², определя водата на 36,7 °C при стъпка 100 мм.
• Спалнята 3,5 × 3,2 м с 600 W, тоест 54 W/m², получава при тази вода стъпка 200 мм и разлика между подаващата и връщащата вода 4,8 K.
• Банята 2,0 × 1,8 м с 400 W и 24 °C в помещението, тоест 111 W/m², получава стъпка 50 мм.

Подът на банята дава 285 W и не достигат 115 W. Ако банята трябваше да се покрие само с пода, водата за целия колектор щеше да е 40,0 °C.

Разликата между подаващата и връщащата вода, означена с σ, показва с колко градуса изстива водата, когато премине през кръговете на помещението. Тя е в K, 1 K = 1 °C.

Наредба № 15 изисква температурният пад на водата за едно помещение да не надвишава 5 K. Стандартът EN 1264-3:2021 приема до 5 K за помещението, по което се определя подаващата вода. Затова калкулаторът започва с 5 K.

По-голямата разлика иска подаваща вода с по-висока температура и дава по-малък дебит. Пример с помещение 4,5 × 3,8 м, 1200 W и стъпка 100 мм. Останалите данни са по подразбиране.

• При 3 K подаващата вода е 35,5 °C, а дебитът е 3,3 л/мин на кръг.
• При 5 K подаващата вода е 36,7 °C, а дебитът е 2,0 л/мин на кръг.
• При 8 K подаващата вода е 38,4 °C, а дебитът е 1,2 л/мин на кръг.
• При 10 K подаващата вода е 40,6 °C, а дебитът е 1,0 л/мин на кръг.

Стандартът EN 1264-2:2021 смята отдаването на пода по средната логаритмична разлика между температурата на водата и температурата в помещението. Когато разликата между подаващата и връщащата вода е по-голяма, връщащата вода е с по-ниска температура. Затова подаващата трябва да е с по-висока температура, за да даде подът същата мощност.

При малък дебит водата тече в тръбата на спокойни слоеве, без завихряне, и предава топлината по-трудно. Такова течение се нарича ламинарно. Стандартът EN 1264-2:2021 дава поправка за него в Приложение B и калкулаторът я прилага. В примера това се случва при 10 K.

При 8 и 10 K скоростта на водата в примера пада под 0,2 м/с. Наредба № 15 изисква поне 0,2 м/с и калкулаторът предупреждава за това.

В инсталацията разликата между подаващата и връщащата вода не се настройва пряко. Монтажникът задава с дебитомерите на колектора дебита на всеки кръг. Температурата на подаващата вода се задава на източника на топлина или на смесителната група. Разликата се получава сама.

В някои наръчници на производители като оптимална се посочва разлика 10 K. Наредба № 15 изисква температурният пад на водата за едно помещение да не надвишава 5 K.

Наредба № 15 дава три зимни външни проектни температури.

• Най-ниската, средно за годините. С нея калкулаторът смята по подразбиране.
• С необезпеченост до 0,4 % от всички 8760 часа в годината. Тоест до 35 часа годишно Вие ще имате липса на мощност.
• С необезпеченост до 1 % от всички 8760 часа в годината. Тоест до 88 часа годишно Вие ще имате липса на мощност.

Това е външната температура, при която ще изключите отоплението. Тя е топлият край на климатичната крива, студеният край е външната проектна температура. Колкото по-добре е изолирана сградата, толкова по-ниска е границата, защото вътрешните и слънчевите печалби покриват загубите и при по-студено време. Менюто предлага ориентировъчни стойности според сградата. При неизолирана сграда ще изключите отоплението 4 K под желаната температура, при добре изолирана 7 K под желаната, а при пасивна къща разликата между желаната и граничната температура ще е 9 K. Стойността може да се промени ръчно. 1 K = 1 °C.

Стандартът EN 1264-3:2021 ограничава температурата на повърхността на пода. В обитаемата зона границата е 29 °C. За баните стандартът я дава като 9 K над стайната температура при 24 °C в помещението, тоест 33 °C. Калкулаторът прилага 33 °C при всяка температура в помещението. В периферните зони покрай външните стени стандартът предвижда 35 °C, което позволява там тръбата да се полага с по-гъста стъпка, за да се увеличи мощността в зоната. От тези граници произтича и таванът на мощността на лъчистото подово отопление, около 100 W/m² в обитаема зона при 20 °C в помещението. При 22 °C той е около 76 W/m². Затова калкулаторът ограничава мощността така, че температурата на повърхността да не надхвърли допустимата. Когато нуждата е по-голяма, той казва колко мощност не достига.

Някои настилки имат по-ниска температурна граница. Много производители на ламинат, винил и паркет допускат най-много 27 °C на повърхността на пода. Когато изберете такава настилка в менюто „Настилка“, калкулаторът автоматично сменя максималната температура на пода. Ако искате друга стойност, въведете я ръчно на свой риск, след като изберете настилката.

Подът под мебелите отдава по-малко топлина от свободния под. Колко, зависи от вида на мебелите. Под мебели, които стъпват плътно на пода, топлоотдаването към помещението е силно ограничено. Мебели на крака пропускат повече топлина. Под хладилника не би трябвало да има тръба. Затова калкулаторът по подразбиране смята, че подът там не отдава.

Калкулаторът изчислява колко отдава подът под мебелите в проценти от покритата площ. Процентите се виждат и се променят в „Колко отдава подът под мебелите“. Ако искате по-консервативни изчисления и запас в сметката, намалете ги. Запасът води до по-гъста стъпка или до вода с по-висока температура. При 0 % цялата площ под мебелите се изважда от отдаващата площ, въпреки че площта под тях работи частично.

Процентът показва каква част от площта под мебелите отдава топлина. При 100 % тя отдава като свободен под, а при 0 % изобщо не отдава.

Числата по подразбиране сме изчислили от измерването на това колко пада отдаването на подовото отопление под мебели. Направила го е италианската изследователка Lucia Fontana от университета Roma Tre, в лаборатория, в умален модел на стая (Applied Thermal Engineering, 2011). Изследователите от университета в Олборг, Дания, пишат, че то е единственото публикувано (2017). Купихме статията и я прочетохме изцяло.

• Под мебели до пода, като диван, легло и гардероб, подът отдава 30 %.
• Под мебели на крака, като маса, столове и етажерки, подът отдава 43 %.

Числата са за стая с една външна стена, каквато е обичайната стая в апартамент, при около 40 % покрит под. Приели сме, че свободната част на пода отдава колкото в празна стая.

Менюто предлага и две препоръки от литературата.

• „Препоръка от Bašta, Viessmann“ дава 0 % за мебелите до пода, защото Jiří Bašta от Чешкия технически университет в Прага и наръчникът за проектиране на Viessmann изваждат цялата площ под тях.
• „Препоръка от Bašta“ дава 50 % за мебелите на крака, защото според него под мебели на ниски крака мощността пада с около половината.

Можете да въведете и свое число. Тогава менюто показва „Ръчен избор“.

Да. Дисертацията на M. Konzelmann от Техническия университет в Берлин (1988) има раздел за влиянието на мебелите. Тя е в библиографията на стандарта ISO 11855-2.

Текстът ѝ не е публикуван онлайн. Германската национална библиотека за наука и техника TIB отказа да ни изпрати копие заради авторското право, а втора ръка не открихме. Затова калкулаторът стъпва само на изследванията, които сме прочели.

Прочели сме правилата за подово отопление на 14 държави и европейския стандарт EN 1264.

• В тях няма число, получено от измерване, а само приблизителни оценки и сметки, затова калкулаторът стъпва на измерването на Lucia Fontana.
• Повечето правила делят нуждата на помещението само на свободната площ на пода, тоест броят площта под мебелите с 0 %.
• Забраната да се отоплява под мебели идва от електрическото подово отопление, където подът под тях прегрява, а при водното температурата на пода не може да стане по-висока от тази на водата.

Едни препоръчват тръби и под мебелите.

• Корея задължава с наредба от 2016 г. подовото отопление да минава и под вградените мебели в спалнята и в гардеробната, след хиляди жалби за конденз зад гардеробите.
• Германското списание за монтажници SBZ Monteur нарича тръбите под кухненските мебели почти задължителни, защото зад неотоплен кухненски ред на външна стена се появява мухъл.
• Германският браншов съюз BVF препоръчва тръби в кухните и под вградените мебели, за да отоплява площта и след ново подреждане.
• Швейцарската норма SIA 251 допуска в замазката само подово отопление по цялата площ, а неотопляемите зони отделя с деформационни фуги.
• Канадският наръчник на Vanguard казва, че в студен климат под шкафовете покрай външните стени трябва малко топлина.

Други не полагат тръби под кухненските и вградените мебели.

• Френската агенция за качество в строителството AQC забранява отоплението под трайно вградени уреди и мебели.
• Наръчникът на Viessmann оставя под кухненския ред само изолация, без тръба, освен ако кухнята е отворена отдолу.
• Норвежкото ръководство към EN 1264 казва, че не е обичайно да има тръби там, където не се ходи, като под кухненски шкафове, вградени гардероби и килери.
• Учебникът за монтажници в Британска Колумбия, Канада, не полага тръби под кухненските шкафове, защото топлината остава в шкафа и храната се разваля по-бързо.
• Британската фирма Nu-Heat заобикаля неподвижните шкафове, ако в тях се държи храна.
• Китайските норми забраняват нагревни елементи под неподвижни уреди и санитарни прибори, а в някои провинции и под неподвижни мебели.

Мненията се делят дори в една държава. В Дания центърът на собствениците на жилища Bolius съветва през 2019 г. тръби под кухненските шкафове срещу конденз, а през 2024 г. ги отказва заради по-трудното управление на температурата.

Ние съветваме да има тръби под цялата площ. Защо, е описано в „Дефинирай тръба“, в плюсчето „Трябва ли да се навиват тръби под цялата площ?“.

Килимът добавя слой върху пода и пропуска топлината по-трудно. Калкулаторът смята средно съпротивление по площта на пода, както е в наръчника за планиране на Uponor, и го добавя към съпротивлението на настилката.

Средното съпротивление показва колко топлина отдава подът общо, но не и температурата под самия килим. Там температурата на пода е по-висока, а свободната част на пода отдава повече. Калкулаторът не проверява температурата на пода под килима.

Това има значение при паркет, ламинат и винил, при които много производители допускат най-много 27 °C на повърхността. Производители на паркет предупреждават, че под килимите се натрупва топлина и фугите се отварят.

По изчисление на норвежкия институт SINTEF килим с дебелина 5 мм върху лека система с паркет сваля отдаването с 34 %, а температурата на пода под него се вдига от 25 на 26,6 °C.

Панел с шипове от твърдо термоформовано полистиролно фолио, между които тръбата за лъчисто подово отопление се притиска и остава фиксирана без допълнителни скоби. Фолиото поема движението на хората по време на монтажа и пази слоевете отдолу от водата на замазката. Предлагат се панели със собствен изолационен слой и варианти без изолация. Системата се покрива с мокра замазка, която обгръща тръбата.

За изграждане на лъчисти подови отопления при ново строителство и основни ремонти, при които е предвидена мокра замазка. Една от най-разпространените системи за подово отопление.

При масовите панели шиповете обикновено са през 50 мм, но има и системи, при които са през 55 мм. Калкулаторът предлага само стъпки, съвместими с мрежата, избрана в „Панелът позволява стъпки през“. Дебелината и топлинните характеристики на изолацията са различни за всеки продукт.

Панелът определя възможните стъпки за полагане и участва в топлинното съпротивление на слоевете под тръбата. Калкулаторът изчислява R от дебелината и коефициента λ на изолацията, като отчита само равната ѝ част под тръбата. Част от производителите декларират по-висока стойност, в която са включени и шиповете. Ако данните на Вашия панел са други, въведете от техническата му карта дебелината на изолацията без шиповете и коефициента λ.

Според EN 1264-1:2021 шиповият панел е система тип A, вариант A2, изолация с шипове. Тръбата е в топлоразпределителния слой над изолацията, а топлоотдаването се определя от целия подов пакет, стъпката на тръбата и работните температури.

За избрания панел се показват класът и допустимото равномерно натоварване. Те описват носимоспособността на изолационния слой, но допустимото натоварване на готовия под зависи от целия подов пакет.

Калкулаторът сравнява изолацията с изискването на EN 1264-4:2021. Изискването е различно, когато подът граничи с отопляемо помещение, неотопляемо помещение, насип или външна среда. Когато отдолу има помещение, се броят само панелът и вторият изолационен пласт. При насип и външна среда се брои цялото топлинно съпротивление под тръбата.

По всички стени и околни повърхности се поставя периметрална лента. Тя поема разширението на замазката при загряване.

Панелът се полага по инструкцията на производителя. При необходимост се фиксира, за да не се размести или повдигне при полагане на замазката.

Равна изолационна плоча, покрита с ламинирано фолио, върху която тръбата за лъчисто подово отопление се закрепва с пластмасови скоби. Скобите се забиват през фолиото в плочата. Фолиото пази слоевете отдолу от водата на замазката, а разграфеният му печат помага при полагането на тръбите. Системата се покрива с мокра замазка, която обгръща тръбата.

За изграждане на лъчисти подови отопления при ново строителство и основни ремонти, при които е предвидена мокра замазка.

Плочите са два основни вида. Твърдите са от EPS с клас на натоварване и изолират по-добре при същата дебелина. Еластифицираните са по-меки и издържат по-малък товар, но изолират и от ударен шум, затова са чест избор над жилищни помещения. Предлагат се като плочи и ролки, обикновено с дебелина от 20 до 50 мм според производителя и системата. Разграфеното фолио е само ориентир и не ограничава стъпката. Видът се избира от менюто за материала на изолацията.

Плочата участва в топлинното съпротивление на слоевете под тръбата. Калкулаторът изчислява R от дебелината и коефициента λ на изолацията. За разлика от шиповия панел, плочата не налага фиксирана стъпка. Калкулаторът предлага стъпки през 50 мм. Ако изберете „Система без определена стъпка“ в „Панелът позволява стъпки през“, той предлага стъпки през 25 мм. Ако Вашата плоча не е в менюто, изберете „Друга система“ и въведете дебелината и коефициента λ от техническата ѝ карта.

Някои панели се предлагат с алуминиево покритие, което им придава метален вид. То не предотвратява топлинни загуби и не се взима предвид при изчисленията. Отражение има, само когато има въздушна междина, а в пода покритието е залято плътно от замазката. Затова обещанията за отразена топлина под замазка са мит. Производителите декларират такива покрития като защита от влага, без топлинни характеристики. Често един и същи сайт обещава отразена топлина от фолиото и публикува техническия лист на продукта, в който няма такива характеристики. Проверявайте листа, не описанието.

Според EN 1264-1:2021 такер плочата е система тип A, вариант A1, плоска изолация. Тръбата е в топлоразпределителния слой над изолацията, а топлоотдаването се определя от целия подов пакет, стъпката на тръбата и работните температури.

За избраната плоча се показва допустимото натоварване. То описва носимоспособността на изолационния слой, но допустимото натоварване на готовия под зависи от целия подов пакет.

Калкулаторът сравнява изолацията с изискването на EN 1264-4:2021. Изискването е различно, когато подът граничи с отопляемо помещение, неотопляемо помещение, насип или външна среда. Когато отдолу има помещение, се броят само плочата и вторият изолационен пласт. При насип и външна среда се брои цялото топлинно съпротивление под тръбата.

По всички стени и околни повърхности се поставя периметрална лента. Тя поема разширението на замазката при загряване.

Плочата се полага по инструкцията на производителя. При необходимост се фиксира, за да не се размести или повдигне при полагане на замазката.

Снадките между съседните плочи трябва да се направят водоплътни. Обикновено се използва лепяща лента.

Изолационна плоча с канали, в които лежат метални елементи с достатъчна дебелина, за да провеждат топлината. Тръбата за лъчисто подово отопление се притиска в улея и металът я обхваща. Той я държи и разнася топлината от нея. Когато ползваме система с ламели, в зоните за завоите ламели няма, там тръбата ляга само в канали на изолационната плоча. Системата не използва мокри замазки. Покрива се със сухи плоскости, върху които ляга настилката. Освен за разпределяне на натоварването, плоскостите имат и акумулиращ ефект.

За подово отопление при изграждане, ремонти и леки конструкции. Пакетът е нисък и лек, затова е подходящ за дървени гредореди и за етажи, които не могат да поемат тежестта или влагата на мократа замазка. Няма замазка, която да съхне, и се скъсява времето от изграждането до експлоатацията.

Двата реда в менюто описват материала на ламелата. Той може да е алуминий или стомана. Според EN 1264-1:2021 сухите системи с ламели са система тип B. Тръбата е в каналите на плочата, под сухите плоскости, а топлината се разнася от топлоразпределителни елементи. EN 1264-2:2021 задава стойностите за сметката. За алуминия λ е 200 W/mK, а за стоманата 52 W/mK. Стоманената ламела разнася топлината по-слабо. При равни други условия стоманената система трябва да работи с по-топла вода. При някои системи ламелите са отделни листове, при други са непрекъснато фолио, оформено по каналите. Стъпката на тръбата е фиксирана от каналите на плочата. При част от системите върху ламелите се полагат и товароразпределящи метални листове.

Ламелата разнася топлината настрани от тръбата и увеличава отдаването. Сметката отчита материала и дебелината на ламелата, изолацията под нея и плоскостта отгоре. Производителите не публикуват еднакви данни за ламелите си, затова калкулаторът смята с типовата ламела от EN 1264-2:2021, 0,6 мм с широчина 98 мм.

Да, при равни други условия. Замазката обгръща тръбата плътно и разнася топлината по цялата площ. При сухите системи контактът с тръбата е само през ламелата, а плоскостта отгоре пропуска топлината по-трудно от замазка. По метода на EN 1264-2:2021 при равни други условия сухата система с алуминиева ламела се нуждае от около 2 до 4 K по-топла вода от системата със замазка, а със стоманена ламела от около 3 до 6 K по-топла. Самоделна суха система без ламели се нуждае от много по-топла вода.

Да, и тя е решаваща. Ламелите и формованият алуминий са плътен метал. Дебелината им се мери в десети от милиметъра и те провеждат топлината настрани от тръбата. Затова участват в сметката. Метализираното фолио е пластмаса с напарен метален слой от стотни от микрона. Толкова тънък слой не може да провежда топлината настрани и не се взима предвид при изчисленията. Производителите декларират такива фолиа като защита от влага, без топлинни параметри. Често същият сайт, който обещава отразена топлина, е публикувал и техническия лист на продукта, в който такива параметри няма. Проверявайте листа, не описанието.

При сухото подово отопление тръбата е част от самата система. Всеки производител посочва своя тръба и тя се следва. Едни системи вървят с тръби от омрежен полиетилен PE-X, други с PE-RT или с многослойна тръба с алуминиев слой. Стандартът EN 1264-4:2021 не обвързва вида тръба със системата. Той изисква тръба от клас на приложение 4. В България кислородната бариера е задължителна по Наредба № 15. Тръбите с алуминиев слой са най-подсигурени срещу линейни разширения, но при малките радиуси на завоите носят риск от трайно пречупване. Заради линейните разширения правите участъци не трябва да надвишават 10 метра. Когато системата допуска избор, практиците препоръчват PE-X. Заради свойствата на материала той застава стабилно в каналите на изолационния панел. Прегънат участък от PE-Xa тръба може да се възстанови с контролирано нагряване по инструкция на производителя. Това е свойство на пероксидното омрежване. При другите видове омрежен полиетилен прегънатият участък се подменя.

За избраната изолация се показват класът и допустимото натоварване. При сухите системи допустимото натоварване на готовия под зависи и от плоскостите над тръбата. Производителят посочва какъв товароразпределящ слой е нужен. Без него подът не бива да се натоварва.

Калкулаторът сравнява изолацията с изискването на EN 1264-4:2021. Изискването е различно, когато подът граничи с отопляемо помещение, неотопляемо помещение, насип или външна среда. Когато отдолу има помещение, се броят само панелът и вторият изолационен пласт. При насип и външна среда се брои цялото топлинно съпротивление под тръбата. Тънките сухи панели обикновено не покриват изискването сами и допълнителна изолация е обичайна.

По всички стени и околни повърхности се поставя периметрална лента. Тя поема разширението на пода при загряване. Плочите, ламелите и плоскостите се полагат по инструкцията на производителя. Производителите на сухи плоскости ограничават температурата на подаващата вода, обикновено между 45 и 55 °C според плоскостта.

Технология за вграждане на подово отопление в съществуващ под. Машина с фреза изрязва канали в съществуваща замазка по избраната стъпка. Каналът е по-дълбок от тръбата и тя потъва под нивото на пода. Тръбата се притиска в каналите и те се запълват. Обикновено със саморазливна замазка. Над старата замазка остава нов тънък пласт, обикновено от 10 до 30 мм.

За ремонти, при които няма височина за изолационен панел и замазка с обичайна дебелина. Тръбата влиза в съществуващия под. Подът става по-висок само с новия тънък пласт.

Самият метод не е уреден в стандарт. Изчисленията са по EN 1264-2:2021 за тръба в замазка, защото след запълването тръбата е изцяло обградена от замазката и топлината се разнася от нея. Над тръбата остава само тънко покритие. Нова изолация под тръбата няма. Смята се с топлинното съпротивление, което съществуващият под вече има. Ако съществуващият под няма изолация, изискването на EN 1264-4:2021 може да не е покрито дори при отопляемо помещение отдолу.

Фрезата реже канала по тръбата, затова размерът не е ограничен от системата. Смята се с тръбата, която изберете от менюто. Важи общото изискване, тръба от клас на приложение 4 с преграда срещу проникване на кислород.

Изборът за система, която не е в менюто. Изолационният панел се описва с материал, дебелина и коефициент λ от техническата карта на продукта. Смята се като система с тръба в мокра замазка.

За всяка мокра система извън менюто. Например система от вид, който не е в менюто, или самоделна система от изолационни плочи, върху които тръбата се захваща със скоби или мрежа.

Изолацията под тръбата трябва да е предвидена за подове. Подовите плочи могат да носят тежестта на замазката и всичко върху нея и имат деклариран допустим товар. Меките фасадни плочи не са предвидени да носят под и слягат.

Преди замазката изолацията се покрива със защитен слой. EN 1264-4:2021 изисква пластмасово фолио с дебелина поне 0,15 мм и застъпване поне 80 мм, вдигнато по стените над ръба на замазката. Можете да използвате всяко полиетиленово фолио, което отговаря на тези условия, или фабрично фолио с алуминиево покритие. Много от фабричните са по-тънки от 0,15 мм, затова проверявайте дебелината в техническия лист. При течни замазки снадките трябва да са водоплътни. Защитният слой пази изолацията от водата в замазката, но не спира влага от основата. Фолиото с алуминиево покритие не разнася топлина. Топлината се разнася от замазката, която обгръща тръбата.

Периметралната лента се поставя преди замазката по всички стени и около всичко, което минава през нея, например каси на врати, колони и щрангове. EN 1264-4:2021 изисква тя да стига от основата до повърхността на готовия под и да позволява движение на замазката поне 5 мм. Излишъкът ѝ се изрязва след полагането на настилката.

Някои фолиа се предлагат с алуминиево покритие, което им придава метален вид. То не предотвратява топлинни загуби и не се взима предвид при изчисленията. Отражение има, само когато има въздушна междина, а в пода покритието е залято плътно от замазката. Затова обещанията за отразена топлина под замазка са мит. Производителите декларират такива покрития като защита от влага, без топлинни характеристики. Често един и същи сайт обещава отразена топлина от фолиото и публикува техническия лист на продукта, в който няма такива характеристики. Проверявайте листа, не описанието.

Да. Върху защитния слой се полага стоманена мрежа и тръбата се привързва към нея с пластмасови връзки. Мрежата дава равномерна стъпка и държи тръбата до заливането. Стандартът не забранява това закрепване. Предлагат се и фабрични системи, изградени точно така. Стандартите не разглеждат риска тръбата да се протрие в мрежата.

Да. Тръбите за радиатори, вентилаторни конвектори и други инсталации, които минават по плочата, могат да се положат в долния пласт. Плочите му се изрязват около тръбите. Така панелът отгоре остава цял.

Производителите на изолации за подово отопление съветват тръбите и кабелите по плочата да са в долния пласт, а горният да е непрекъснат. Стандартът EN 1264-4:2021 допуска изолация от няколко пласта, като фугите на всеки пласт са разминати спрямо съседния. Периферната лента се поставя преди горния пласт.

Долният пласт трябва да е поне толкова дебел, колкото са тръбите заедно с изолацията им, за да остане панелът равен.

При течна замазка снадките на панела трябва да са водоплътни. Иначе замазката прониква в долния пласт и повдига плочите. Тръбите на подовото отопление се закрепват срещу изплуване на разстоянието, което дава производителят на системата. Стандартът EN 1264-4:2021 допуска тръбата да се вдигне при наливането най-много с 5 мм.

Калкулаторът смята долния пласт цял. Там, където е изрязан за тръбите, изолацията е по-малко и надолу отива малко повече топлина.

Стандартът EN 1264-4:2021 изисква най-малко съпротивление на изолацията под тръбата според това, с какво граничи подът.

• При отопляемо помещение 0,75 m²K/W.
• При неотопляемо помещение и насип 1,25 m²K/W.
• При външна среда от 1,25 до 2,00 m²K/W според външната проектна температура.

За помещение, което се отоплява само периодично, стандартът изисква същото като за неотопляемо. Затова за него изберете „Неотопляемо помещение“.

При насип и външна среда калкулаторът показва и изискване за постигане на енергийна ефективност по Наредба № РД-02-20-3. То е по-високо от изискването на стандарта.

• При насип най-малко 2,86 m²K/W.
• При външна среда най-малко 3,79 m²K/W.
• При външна среда и желана температура в помещението по-ниска от 15 °C най-малко 3,02 m²K/W.

Изискването на наредбата важи при проектиране на нова сграда и при основно обновяване.

Кислородът от околната среда прониква през стените на пластмасовите тръби и се разтваря във водата на инсталацията. Той предизвиква корозия на металните елементи на отоплителната система. Продуктите от корозията образуват утайка, която се отлага в инсталацията и създава риск за помпи, топлообменници и други елементи на системата.

Наредба № 15 изисква тръбите за подово отопление да са с ограничена дифузия на кислород. Стандартът EN 1264-4:2021 препоръчва тръби с кислородна бариера и изисква системата да бъде защитена от корозия. Според него бариерата трябва да пропуска не повече от 0,32 mg/(m²·ден) кислород при 40 °C. Същата граница поставят и стандартите за тръбите ISO 15875-2 и ISO 21003-2.

Пропускането на кислород през пластмасата расте с температурата. Според стандартите бариерата се изпитва при температурата на приложението. За подово отопление това е 40 °C, а за високотемпературни радиатори е 80 °C, където границата е 3,6 mg/(m²·ден). Резултатът при едната температура не позволява извод за другата.

При пластмасовите тръби за подово отопление кислородната бариера е слой от EVOH или от алуминий в стената на тръбата.

EVOH е етиленвинилалкохолен съполимер, пластмаса с много ниска пропускливост на кислород. Според изследване на Zhang, Britt и Tung в Journal of Applied Polymer Science от 2001 г. при над 75 % относителна влажност пропускливостта на кислород през EVOH расте значително. Тя расте и с повишаване на температурата. Слоят е тънък, обикновено до 0,4 мм заедно с лепилото, и лесно се надрасква при полагане, затова трябва да бъде защитен от влага и механични повреди. Бариерата от EVOH не носи на налягане. Налягането се поема изцяло от основната тръба.

Металите не пропускат кислород. Затова алуминиевият слой осигурява пълна бариера, а медните тръби и тръбите от неръждаема и въглеродна стомана нямат нужда от отделна бариера.

Трислойната тръба се състои от основен материал PE-X или PE-RT, лепило и бариерен слой от EVOH, който е най-отвън. В замазката бариерата е изложена на влага, а при полагането на механични повреди. Затова не препоръчваме да използвате трислойни тръби за подово отопление.

Петслойната тръба се състои от основен материал PE-X или PE-RT, лепило, бариерен слой от EVOH, лепило и външен слой, обикновено от същия материал като вътрешния слой. Така бариерата от EVOH е в средата на стената и е защитена от влага и механични повреди. На пазара петслойната с EVOH е най-разпространената тръба за подово отопление.

Тръбата с алуминиев слой се състои от основен материал PE-X или PE-RT, лепило, алуминий, лепило и външен слой, обикновено от същия материал като вътрешния слой. Някои производители правят вътрешния и външния слой от различни полимери, например PE-X отвътре и PE-RT отвън. Тогава в менюто „Материал“ изберете материала на вътрешния слой. Алуминият е кислородната бариера и спира кислорода напълно. На пазара я наричат многослойна тръба. Така я определя и стандартът EN ISO 21003, защото алуминият е носещ слой. Тръбите с EVOH също имат няколко слоя, но стандартът не ги смята за многослойни, защото бариерата не носи на налягане.

Тръбите с алуминиев слой се удължават при нагряване около 5 пъти по-малко от изцяло пластмасовите тръби. Алуминият е по-твърд от пластмасата и налага на поведението на цялата тръба своето по-малко разширение. Стандартът EN ISO 21003 посочва контрола на линейното удължаване като една от функциите на слоевете. Тези тръби са най-подсигурени срещу линейни разширения, но при малките радиуси на завоите носят риск от трайно пречупване.

Алуминият поема част от налягането заедно с пластмасата. Това не прави тръбата по-подходяща за подово отопление. Тръбите с EVOH също се произвеждат за налягане от 6, 8 и 10 bar, а стандартът EN 1264-4:2021 изисква тръбите да са оразмерени за работно налягане 4 bar.

Алуминият не позволява по-висока температура на водата. Горната граница се определя от полимера. Класовете на приложение и техните температури са едни и същи за тръбите с EVOH и за тръбите с алуминиев слой.

Алуминият почти не увеличава отдаването на топлина. По метода на EN 1264-2:2021 тръбата с алуминиев слой отдава от 1 до 3 % повече от пластмасовата при същите условия.

Алуминиевият слой обикновено се изработва от лента, която се оформя на тръба и се заварява по дължина. Използват се два начина на заваряване.

При челната заварка краищата на лентата се допират и се заваряват ръб до ръб, обикновено с аргоново заваряване или с лазер. Алуминият е с еднаква дебелина по цялата обиколка на тръбата.

При застъпената заварка краищата на лентата се припокриват и се заваряват, обикновено с ултразвук. На мястото на шева остава стъпало, където алуминият е двоен.

Някои производители изтеглят алуминия като безшевна тръба, без заварка.

Стандартът EN ISO 21003 не предписва начина на заваряване. Шевът се проверява с изпитването на цялата тръба на вътрешно налягане. Слоевете се изпитват и срещу отлепване. Те трябва да издържат поне 15 N на сантиметър преди и след многократно нагряване и охлаждане.

За алуминиевия слой производителят трябва да обяви якостта на опън, удължението при скъсване и дебелината с допуските. Тези данни се търсят в техническия лист на тръбата.

Според EN ISO 21003 поне 60 % от стената на тръбата трябва да е от полимер. При тръба Ø16 × 2 това позволява алуминий до 0,8 мм. На пазара алуминият при Ø16 обикновено е 0,2 мм, а някои производители използват 0,4 мм.

Препоръчваме тръби с алуминиев слой, заварен челно с лазер. Слоят е еднакъв по цялата обиколка и няма стъпало на шева.

Стандартът EN 1264-4:2021 изброява за подово отопление тръби от омрежен полиетилен PE-X, полиетилен с повишена температурна устойчивост PE-RT, полибутилен PB, полипропилен PP и хлориран поливинилхлорид PVC-C, както и многослойни тръби. Най-разпространени са PE-X и PE-RT, затова менюто „Материал“ предлага само тях.

PE-X е омрежен полиетилен по ISO 15875. При производството молекулите му се свързват в обща мрежа. PE-RT е полиетилен с повишена температурна устойчивост по ISO 22391, който не се омрежва.

И двата материала покриват клас на приложение 4. За клас 4 стандартите задават проектно напрежение 4,00 MPa за PE-X, 3,38 MPa за PE-RT тип II и 3,25 MPa за PE-RT тип I. Колкото по-високо е то, толкова по-високо налягане издържа тръбата при еднаква стена.

Буквата след PE-X показва метода на омрежване, а не качеството на тръбата. За всеки метод ISO 15875-2:2025 изисква своя минимална степен на омрежване.

• PE-Xa, пероксид, поне 70 %
• PE-Xb, силан, поне 65 %
• PE-Xc, електронен лъч, поне 60 %
• PE-Xd, азосъединения, поне 60 %
• PE-Xe, ултравиолетов лъч, поне 70 %

Тръбата отговаря на стандарта, когато достигне минимума за своя метод. PE-Xd и PE-Xe почти не се срещат на пазара.

Прегънат участък от PE-Xa тръба може да се възстанови с контролирано нагряване по инструкция на производителя. Това е свойство на пероксидното омрежване. При другите видове омрежен полиетилен прегънатият участък се подменя.

PE-RT се произвежда в два типа, I и II. Тип II е с по-висока якост. PE-RT няма степен на омрежване, затова ISO 22391-2 проверява вместо нея свиването на тръбата и стабилността ѝ при продължително нагряване до 110 °C.

Материалът и типът са изписани на самата тръба, например PE-Xb или PE-RT Type II.

Класът на приложение описва температурите, при които тръбата работи през проектния си срок от 50 години. За отопление трите стандарта, ISO 15875-1, ISO 22391-1 и ISO 21003-1, дават едни и същи два класа.

Клас 4 е за подово отопление и нискотемпературни радиатори. Тръбата е проектирана за 2,5 години при 20 °C, 20 години при 40 °C и 25 години при 60 °C. Допуска се и 2,5 години при 70 °C, както и авариен режим от 100 часа при 100 °C.

Клас 5 е за високотемпературни радиатори. Тръбата е проектирана за 14 години при 20 °C, 25 години при 60 °C и 10 години при 80 °C. Допуска се и 1 година при 90 °C, както и авариен режим от 100 часа при 100 °C.

При подаваща вода над 60 °C тръбата за подово отопление работи извън проектния профил на клас 4, а над 70 °C надхвърля допустимата му температура.

Класът се изписва на тръбата заедно с налягането, например Class 4/6 bar. Една тръба може да носи няколко класа с различно налягане, например Class 4/10 bar и Class 5/8 bar.

Тръбата се полага на охлюв или на змийка. Начинът на навиване не участва в изчислението по EN 1264-2:2021. Отдаването на топлина зависи от стъпката, тръбата и слоевете на пода.

При охлюва подаващата и връщащата тръба вървят една до друга и се редуват. До всяка по-топла тръба лежи по-хладна и температурата на пода е по-равномерна. При змийката водата изстива по пътя и подът е по-топъл в началото на кръга.

При охлюва тръбата завива под прав ъгъл. Обратен завой има само в средата, където има място за по-широк завой. При змийката тръбата обръща посоката си в края на всеки ред.

Простата змийка изисква отделна връщаща тръба до колектора. Охлювът се връща до колектора сам.

Радиусът на огъване показва колко рязко може да се огъне тръбата. Това е разстоянието от центъра на завоя до оста на тръбата. Колкото по-малък е радиусът, толкова по-рязък е завоят.

Тръба, огъната по-рязко от допустимото, се сплесква или се пречупва. Сечението ѝ намалява и водата минава по-трудно. Пречупеният участък обикновено се подменя.

Стандартът EN 1264-4:2021 изисква да се спазва радиусът на огъване, препоръчан от производителя. Той е в техническия лист на тръбата. При тръба Ø16 обикновено е 80 мм, тоест 5 пъти външния диаметър. При Ø18 е 90 мм, а при Ø20 е 100 мм.

При змийката завоят е половин окръжност между две съседни тръби. Разстоянието между тях е диаметърът на тази окръжност, тоест два радиуса. Затова при радиус 80 мм тръбите в зоната на завоя трябва да са на 160 мм една от друга. При Ø20 с радиус 100 мм разстоянието е 200 мм.

Ако стъпката е по-малка, например 100 мм, тръбите се раздалечават до 160 мм само в зоната на завоя. Изискванията на EN 1264-4:2021 за точност на стъпката не важат в зоната на завоите.

При охлюва обратният завой е само в средата и там може да се направи по-широк. Затова гъстите стъпки се полагат по-лесно на охлюв.

Стандартът EN 1264-3:2021 не го изисква, той смята с отоплителна площ, която може да е и по-малка от помещението. Ние съветваме тръбите да се положат под цялата площ. Така подът е равномерно топъл от стена до стена, без студени петна и без вътрешни зони, които после да се компенсират с по-гъста стъпка.

Повече отопляема площ значи и по-хладка вода и по-хладен под за същата мощност, по-далеч от допустимите граници на повърхността. Мебелите се местят, а замазката остава с десетилетия. Площта без тръби замразява днешното подреждане.

Навиването на тръби на цялата площ означава повече тръба и повече кръгове. Под плътни мебели топлоотдаването към помещението е силно ограничено и сметката брои само част от тази площ. Тръбата там продължава да подгрява замазката, а замазката разнася топлината и към съседните участъци на пода. Преместят ли се мебелите, площта под тях работи с пълна сила.

Дебитомерът на колектора показва колко литра вода минават през кръга за минута. Всеки кръг трябва да получи дебита, за който е изчислен. Иначе късите кръгове получават повече вода от нужното, а дългите по-малко.

Стандартът EN 1264-4:2021 изисква всеки кръг да има устройство за балансиране. Дебитите се задават на колектора след монтажа, по реално положените кръгове, защото дължините им може да се различават от проекта. Стандартът препоръчва дебитът в кръга да не е по-голям от изчисления.

Изчисленият дебит е в „Резултат“, на реда „Дебит на кръг“, в литри за минута. Когато няколко помещения са на един колектор, вземете дебита от изчислението им със същата подаваща вода.

Калкулаторът приема, че кръговете в помещението са еднакви. Ако на място излязат с различна дължина, разделете „Дебит общо“ според дължината на тръбата на всеки кръг в помещението, без тръбите до колектора. При еднаква стъпка дебитът на кръга следва площта, която той отоплява.

Пример. „Дебит общо“ е 4,0 л/мин, а двата кръга имат в помещението 95 и 75 м тръба.

• Първият получава 4,0 × 95 / 170 = 2,2 л/мин.
• Вторият получава 4,0 × 75 / 170 = 1,8 л/мин.

Ръководството към EN 1264, издадено през 2020 г. от норвежкия орган по стандартизация Standard Norge, описва настройката с дебитомери така.

• Обезвъздушете кръговете и почистете филтъра.
• Отворете всички кръгове докрай, като свалите термозадвижките, ако има.
• Нагласете общия дебит с помпата или с общия регулиращ вентил така, че всички дебитомери да показват стойност в скалата си.
• Оставете отворен докрай кръга с най-малък дебит спрямо изчисления, обикновено най-дългия.
• Притворете кръга с най-голямо отклонение от изчисления дебит, при което дебитът в другите кръгове се увеличава.
• Повтаряйте, докато отклонението стане почти еднакво за всички кръгове.
• Нагласете общия дебит, докато всеки дебитомер покаже изчисления дебит, с отклонение до 15 %.
• Запишете дебитите в протокол за настройката.

Ръководството съветва винаги да се следват указанията на производителя на колектора.

Когато колекторът няма дебитомери, производителят дава за всеки кръг положение на вентила според дължината и дебита му. Вентилът на кръга с най-голям пад на налягане остава отворен докрай.

Не пипайте дебитомерите, когато слънцето затопли помещението. Подът сам отдава по-малко топлина, когато температурата в помещението се повиши. При под с 23 °C и 20 °C в помещението той отдава около 30 W/m². При 21 °C в помещението същият под отдава около 19 W/m², с около една трета по-малко. Ако помещението има стаен термостат, той затваря кръга, когато температурата стигне желаната.

В менюто за избор има циментово-пясъчна замазка, калциево-сулфатна замазка и бетон. Стандартът за замазките EN 13813 означава циментовата с CT, а калциево-сулфатната с CA.

За топлинната сметка стандартът EN 1264-2:2021 дава на двете замазки еднаква λ, 1,2 W/mK. Те се различават по това колко дебели се полагат над тръбата и кога стават готови за отопление и за настилка.

Бетонът провежда топлината по-добре. Стандартът EN 1264-2:2021 дава за него λ 1,9 W/mK. Той е и по-тежък, затова подът реагира по-бавно.

Замазката се означава с вида и класовете си, например EN 13813 CT-C20-F4. C20 означава якост на натиск 20 N/mm². F4 означава якост на огъване 4 N/mm².

Замазката лежи върху изолацията, която поддава под товар. Затова под товар замазката се огъва. Якостта на огъване показва какво напрежение издържа замазката при огъване, преди да се напука. Колкото по-висок е класът на огъване, толкова по-тънка може да е замазката над тръбата при същия товар. Колко дебела трябва да е при всеки клас, е описано по-долу, в „Колко дебела да е замазката над тръбата?“.

Стандартът за замазките EN 13813 не задължава производителя да обяви λ. Затова калкулаторът взима 1,2 W/mK от EN 1264-2:2021. Ако производителят е обявил λ, измерена по EN 12664, можете да я въведете в полето „Коефициент λ (W/mK)“.

Стандартът EN 1264-4:2021 изисква над тръбите да има поне 30 мм циментова или калциево-сулфатна замазка. Точната дебелина се определя по стандартите за замазки, според товара и класа на огъване. Специалните системни замазки може да са по-тънки, ако производителят ги допуска.

30 мм е долната граница, не обичайната дебелина. Бюлетинът на германската циментова индустрия за циментовите замазки дава 45 мм над тръбата при клас на огъване F4. По-тънки, до 30 мм, допуска само при клас F5 или по-висок и с доказателство.

Калкулаторът започва с 45 мм за циментовата замазка и бетона и с 35 мм за калциево-сулфатната. 35 мм е най-малката дебелина в техническия лист на течна калциево-сулфатна замазка за подово отопление.

Под 30 мм калкулаторът предупреждава. Под 12 мм спира, защото методът на EN 1264-2:2021 не важи за толкова тънка замазка.

По-дебелата замазка иска подаваща вода с по-висока температура, тежи повече и реагира по-бавно. Пример с помещение 4,5 × 3,8 м, 1200 W и стъпка 100 мм. Останалите данни са по подразбиране.

• Циментова замазка 30 мм иска подаваща вода 35,5 °C, тежи 1372 кг и реагира за 2,2 часа.
• Циментова замазка 45 мм иска 36,7 °C, тежи 1884 кг и реагира за 2,8 часа.
• Циментова замазка 65 мм иска 38,1 °C, тежи 2568 кг и реагира за 3,6 часа.
• Калциево-сулфатна замазка 35 мм иска 36,0 °C, тежи 1619 кг и реагира за 2,5 часа.

По-тънката замазка обаче достига максималната температура на пода по-рано. Над тръбите температурата на пода е по-висока, а между тях по-ниска, и при тънка замазка разликата е по-голяма. В същия пример най-много подът дава 1177 W при 30 мм, 1280 W при 45 мм и 1297 W при 65 мм.

Стандартът EN 1264-4:2021 оставя армировката на замазката на националните стандарти. Бюлетинът на германската циментова индустрия казва, че по принцип армировка не е нужна. Мрежата не предотвратява пукнатините, а само намалява ширината им.

Мрежата не позволява по-тънка замазка. По-тънка замазка позволява по-висок клас на огъване. Ако се слага мрежа, тя стои по средата на дебелината и се прекъсва на дилатационните фуги.

Пластификаторът е добавка, която позволява по-малко вода в сместа при същата консистенция или по-течна смес при същата вода. Стандартът EN 1264-4:2021 препоръчва само добавки, одобрени от производителя на замазката. Добавки, които вкарват над 5 % въздух, той забранява, защото замазката губи якост.

Въздухововличащите добавки вкарват въздух нарочно. По EN 934-2 те дават в изпитването общо 4 до 6 % въздух. Германският бюлетин за циментовите замазки ги посочва само за външни замазки, срещу замръзване.

Стандартът за полимерните фибри EN 14889-2 ги дели на микрофибри, по-тънки от 0,30 мм, и макрофибри, по-дебели от 0,30 мм. Макрофибрите се слагат обикновено, когато трябва по-висока якост на огъване след напукване. Германският бюлетин посочва, че фибрите намаляват пукнатините от ранното съсъхване.

Мрежата, добавките и фибрите не участват в топлинната сметка. Производителите на пластификатори за подово отопление не обявяват по-висока λ на замазката.

Преди замазката кръговете се изпитват за течове. Стандартът EN 1264-4:2021 изисква изпитване с вода при 4 до 6 bar или с въздух при 2 до 3 bar и загуба на налягане до 0,2 bar на час. Докато се полага замазката, тръбите са под работно налягане.

Замазката и помещението трябва да са поне 5 °C при полагането и докато замазката стяга, обикновено поне 3 дни. Замазката се пази от бързо изсъхване, от топлина и от течение, за да се свие по-малко.

Фугите се определят от проектанта. Фуга не бива да пресича отоплителен кръг. Само тръбите до колектора може да минат през фуга, на едно ниво и в гъвкава обвивка с дължина около 30 см.

Производителите и германската практика дават за отопляема циментова замазка полета до около 40 m², с дължина до 8 м и страни в съотношение до 2 към 1. На вратите се прави фуга. При течна калциево-сулфатна замазка фуга се прави и при страна над 10 м.

Първото загряване проверява системата. Стандартът EN 1264-4:2021 изрично казва, че то не е сушене.

• Калциево-сулфатната замазка се загрява за първи път най-рано 7 дни след полагането.
• За циментовата стандартът препоръчва 21 дни.
• Първите 3 дни подаващата вода е 25 °C.
• След това поне 4 дни се поддържа максималната проектна температура на подаващата вода.
• Загряването се записва в протокол.

Указанията на производителя на замазката са задължителни и може да се различават от тази програма. Максималната проектна температура е подаващата вода от „Резултат“.

Много термопомпи имат вградена програма за загряване на замазката. Производителите им предупреждават, че при сушене през зимата източникът може да не стигне, и препоръчват да се включи допълнителният нагревател.

Кога замазката е достатъчно суха, се решава само с измерване.

• Влагата се мери с карбиден уред, в CM-%.
• Стандартът EN 1264-4:2021 препоръчва до 1,8 CM-% за циментовата и до 0,5 CM-% за калциево-сулфатната замазка.
• Мери се поне в една точка във всяко помещение, на място без тръба в радиус 10 см.
• Мястото се отбелязва на плана на кръговете.

Подовото отопление, проветряването и изсушителите ускоряват съхненето. Колко ще трае, не може да се предвиди. При влажен въздух в помещението то може да спре напълно. Загряването за сушене е отделна услуга и се поръчва отделно.

Стандартът EN 1264-4:2021 допуска медни тръби за подово отопление и не изисква обвивка за тях. При ремонт изисква металният или пластмасовият фитинг в замазката да е защитен от механични сили и от химична корозия.

Производителите на метални тръбни системи сочат като опасност продължителната влага и солите в строителните материали, а не замазката сама по себе си.

• Поцинкованата и черната стомана в замазка се полагат с фабрична пластмасова обвивка, а фитингите и срезовете се бандажират.
• Медта е уязвима от нитрити, амоний и сулфиди и се пази с уплътнителна лента или затворено-клетъчна изолация.
• Неръждаемата стомана е уязвима от хлориди, като 1.4401 (316) понася около три пъти повече хлориди от 1.4301 (304).
• Филцът не става за обвивка, защото задържа влага.

Най-уязвимо е мястото, където тръбата излиза от пода. Пластмасовите тръби за подово отопление не корозират.

При сухите системи над тръбите вместо замазка се полагат плоскости, обикновено в два слоя. Производителите ги наричат сухи замазъчни елементи. В менюто са гипсофазерни плоскости 2×10 мм и 2×12,5 мм и циментови плоскости 2×12,5 мм.

Плоскостите не съхнат. По листовете на производителите настилката може да се полага около 24 часа след монтажа. При течна калциево-сулфатна замазка това става най-рано след около 20 дни.

В мокри помещения производителите предлагат циментови плоскости.

Калкулаторът смята гипсофазерните плоскости с λ 0,25 W/mK. Производителите обявяват от 0,25 до 0,35 W/mK. С най-ниската стойност сметката не обещава повече топлина, отколкото подът ще даде. Ако имате листа на Вашата плоскост, въведете неговата стойност.

Плоскостите са леки и подът реагира бързо. В примера от „Колко дебела да е замазката над тръбата?“ с гипсофазерни плоскости 2×12,5 мм времето за реакция е 1,4 часа, а с циментова замазка 45 мм е 2,8 часа.

Времето за реакция показва колко бързо подът следва промяната на температурата на водата. Когато водата се затопли, замазката и настилката първо поемат топлината и подът се затопля постепенно.

• За времето за реакция подът изминава около две трети от пътя до новата си температура.
• Почти целия път изминава за три пъти по толкова време.
• Когато водата изстине, подът изстива със същото темпо.

Калкулаторът смята времето, като раздели топлината, която пластовете над тръбата събират за всеки градус, на топлината, която подът отдава на помещението за всеки градус. Това е опростен модел, затова часовете са приблизителни. Пример с подразбиращите се данни и помещение 4,5 × 3,8 м.

• Времето за реакция е 2,8 часа.
• За 2,8 часа подът изминава около две трети от пътя до новата си температура.
• Почти целия път изминава за около 8,4 часа.

Стандартът EN 1264-3:2021 не отчита инерцията при оразмеряването, защото температурата на повърхността се мени малко. Времето за реакция е ориентир за сравнение на системите.

• Суха система с гипсофазерни плоскости 2×12,5 мм реагира за 1,4 часа.
• Циментова замазка 45 мм реагира за 2,8 часа.
• Бетон 45 мм реагира за 3,9 часа.

Затова при подово отопление температурата на водата се управлява предимно по външната температура, с климатична крива. Ръководството към EN 1264 на норвежкия орган по стандартизация препоръчва този начин, защото температурата на пода е по-стабилна и подът се саморегулира по-добре.

Климатичната крива показва с каква подаваща вода подът дава нужната мощност при всяка външна температура. По нея управлението на котела или на термопомпата сменя температурата на водата според външната температура.

Ръководството към EN 1264 на норвежкия орган по стандартизация препоръчва при подово отопление този начин на управление, защото температурата на пода е по-стабилна и подът се саморегулира по-добре.

Кривата започва от граничната температура на отопление, при която отоплението спира. Тя стига до външната проектна температура, при която е нужна цялата необходима мощност. Между двете нуждата расте равномерно с понижаването на външната температура.

Кривата е при постоянен дебит на водата. Управлението по външната температура сменя температурата на подаващата вода, а дебитът на кръговете остава същият.

По таблицата се настройва климатичната крива в управлението на котела или на термопомпата. Всяка сграда има своя крива. Същото ръководство посочва, че тя се донастройва през първия отоплителен сезон.

Това е крива само за това помещение и тя може да се различава от тази за цялата сграда. Подаващата вода е обща за колектора, затова кривата на колектора се настройва по помещението, по което се определя подаващата вода. Кое е то, е описано в „Какво да изчисли калкулаторът“, в плюсчето „Как се изчисляват няколко помещения на един колектор?“.

При червените стойности в „Средна t° на пода“ подът е над максималната си температура. Червеното се определя по най-топлото място, над тръбите. Затова и средна стойност, равна на максималната, може да е червена.

Червените стойности в „Подаваща“ са над въведената подаваща вода. Тръбите за подово отопление са проектирани за дълготрайна работа до 60 °C и не са предназначени за вода над 70 °C. Гипсофазерните плоскости обикновено допускат подаваща вода до 50 °C. Над тези температури стойностите също са червени.

Стандартът EN 1264 и Наредба № 15 ограничават температурата на повърхността на пода. От тази граница произтича и таванът на мощността на лъчистото подово отопление. Когато необходимата мощност е над тавана, подът не я покрива в най-студените периоди. Ако инсталацията е изпълнена без изчисление, собственикът не знае за този недостиг.

Недостигът често не се усеща, защото се покрива по три начина. Първият е по-високата температура на водата. С нея температурата на пода минава границата на допустимото по стандарт, а оттам и на комфорт. При 22 °C в помещението подът с 31 °C дава около една трета повече мощност, отколкото с 29 °C.

Вторият е кратката продължителност на най-ниските външни температури. През по-голямата част от отоплителния сезон помещението иска много по-малко от необходимата мощност. По Наредба № 15 в София под −12 °C е около 35 часа в годината. Средната температура през сезона в София е 3,7 °C, а при нея е нужна около половината от необходимата мощност.

Третият е топлинната маса на замазката и стените. Те натрупват топлина и я отдават постепенно. Затова при кратък недостиг температурата в помещението спада бавно. Стандартът EN 12831-1:2017 отчита същото. Той позволява при сграда с по-голяма топлинна маса проектната външна температура да е по-висока, по примерните му стойности до 4 K. Наредба № 15 дава фиксирани температури по населени места, затова калкулаторът не прилага тази корекция.

По-високата температура на пода и на водата покрива недостига, но има цена.

• Над 29 °C подът излиза от категории комфорт I и II, а над 31 °C и от III, най-ниската, по Наредба № 15.
• Много производители на ламинат, винил и паркет допускат най-много 27 °C на повърхността на пода.
• По-високата температура на водата намалява ефективността на кондензния котел и на термопомпата.

Когато температурата на водата не може да се повиши повече, помещението не достига желаната температура в най-студените периоди.

Когато подът не покрива топлинните загуби, Наредба № 15 предвижда периферни зони, допълнителни отоплителни тела под прозорците или двете заедно.

• Периферната зона е ивица, обикновено до 1 м, край външните стени, която не е обитаема.
• В периферната зона подът може да е до 35 °C.
• Допълнителните отоплителни тела покриват мощността, която подът не дава.

Така подът в обитаваната площ остава в границата си, а помещението достига желаната температура. Калкулаторът показва в „Резултат“ колко мощност не достига. Периферните зони той не смята.